Безпосочно
Хребети от глухи обещания
трудно просветляваха във мрака.
Водевил, стъписващ от мълчания,
мнимото съгласие дочака.
Минали, прочетените страници
в самота заспиват, недояли.
Празните сълзи попиват в плащници
и просветват сенки от кинжали.
Забранени пътища се гърчат,
змийски отпечатъци накъсват.
Пусто е... И птици не прехвърчат.
Монотонни, песните се втръсват.
Демонични светове владеят.
Тъжни стъпки като тътен глъхнат.
Непосяти чезнат и пустеят.
Разпилени тънат. И не съхнат.
Не светлеят... Мокри вощеници.
Мъртво време ражда вълци гладни.
Времето на слепите къртици
и на чувства неразбрано-стадни.
Без Мойсей... И безпосочно низши.
Хилава съвкупност архаична.
Силата подадена е свише,
слабостта (за жалост!) е първична.
22.11.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
