16.02.2014 г., 16:34 ч.

Безпътен 

  Поезия » Друга
508 0 4

юли 2013 Румяна Славова

 

Скрити са ти небесата

над тежка, бяла мъгла.

И крачиш си по

пътя унил и без посока...

Завил в месалчето

хляб, сол...

носиш и цветя,

с надежда,

да ги споделиш със някой!

И някак са ти мислите

дъждовни, сиви -

отнесени от вятър луднал!

Сърцето ти е свито, болно -

отказва без любов да бие!

И мръсен си, брадясал,

във скъсани и жалки дрипи,

повлачил на гърба си

самота нахална...

Ах, мъглата,

вдига се полеко!

Но облаци - оловни,

се пробиха -

заваля...

а топла стряха още ти не си намерил!

Изморен и мокър си до кости!

Под нос, на себе си, мърмориш:

"Ех, да имаше поне една

гореща чаша чай -

подкрепа за схванатите пръсти!"

...

Отдавна - някога изпусна влака...

т.е. той не спря - да те изчака...

Като хала край тебе профуча

и ти тръгна пеш по пътя,

и разплакан!

Но кой влак да гониш!?

На коя ли гара!?

... отдавна - извън релси си излязъл!

А беше казал, някой умен,

че за всеки влак,

си има пътник - набелязан...

© Румяна Славова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти,Лорка!Много ме радваш с коментарите си! Радвам се,че съм предизвикала емоции и размисли в теб,а надявам се,и в други хора!Прегръдки!
  • ОМАГЬОСВАЩО!!!!!Ти просто влизаш в душите на хората!!(В моята със сигурност!!! )Не само красиво, докосващо, истинско и излязло от сърцето, ами и мъдро!!Произведението ти е забележително и ме кара да се усмихна и да се замисля!!!!БЛАГОДАРЯ ТИ за удоволствието!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!
  • Дано всеки открие своя Път-правилният!Поздрав,Санвали!Благодаря,че намина!
  • Поздрав, Румяна!

    Често сме безпътни, докато намерим Пътя...
Предложения
: ??:??