Безпътен
юли 2013 Румяна Славова
Скрити са ти небесата
над тежка, бяла мъгла.
И крачиш си по
пътя унил и без посока...
Завил в месалчето
хляб, сол...
носиш и цветя,
с надежда,
да ги споделиш със някой!
И някак са ти мислите
дъждовни, сиви -
отнесени от вятър луднал!
Сърцето ти е свито, болно -
отказва без любов да бие!
И мръсен си, брадясал,
във скъсани и жалки дрипи,
повлачил на гърба си
самота нахална...
Ах, мъглата,
вдига се полеко!
Но облаци - оловни,
се пробиха -
заваля...
а топла стряха още ти не си намерил!
Изморен и мокър си до кости!
Под нос, на себе си, мърмориш:
"Ех, да имаше поне една
гореща чаша чай -
подкрепа за схванатите пръсти!"
...
Отдавна - някога изпусна влака...
т.е. той не спря - да те изчака...
Като хала край тебе профуча
и ти тръгна пеш по пътя,
и разплакан!
Но кой влак да гониш!?
На коя ли гара!?
... отдавна - извън релси си излязъл!
А беше казал, някой умен,
че за всеки влак,
си има пътник - набелязан...
© Румяна Славова All rights reserved.
Радвам се,че съм предизвикала емоции и размисли в теб,а надявам се,и в други хора!Прегръдки! 
