Безсмислено
Думи, хвърлени на вятъра -
това са според мен твойте обещания -
колко такива по него съм мятала...
колко пъти съм изтривала вярвания,
че съществуват надежди,
от февруарски слани непопарени,
че същестува във мене
любов непрежалена,
че сърцето няма да ме боли
след поредното ти отмятане...
Но нищо, ти продължавай
до отмаляване да ми обещаваш -
строй кули от кухи подмятания,
усилено, при това, ръкомахай,
опитай се да ме убедиш, да промениш
цялостното ми вселенско възприятие
и смисъла, който бях вложила
във всяко изтрито от тебе понятие...
думи за обич, за съвест, за симпатия...
думи празни, които от смисъл лиши -
думи, които си хвърлил на вятъра...
аз ще те изслушам мълчаливо докрая...
и попътен вятър с усмивка ще ти пожелая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Стоянова Всички права запазени
