Sep 25, 2009, 7:21 PM

Безсмислено

  Poetry
1.2K 0 13

Думи, хвърлени на вятъра -
това са според мен твойте обещания -
колко такива по него съм мятала...
колко пъти съм изтривала вярвания,
че съществуват надежди,
от февруарски слани непопарени,
че същестува във мене
любов непрежалена,
че сърцето няма да ме  боли
след поредното ти отмятане...
Но нищо, ти продължавай
до отмаляване да ми обещаваш -
строй кули от кухи подмятания,
усилено, при това, ръкомахай,
опитай се да ме убедиш, да промениш  
цялостното ми  вселенско възприятие
и смисъла, който бях вложила
във всяко изтрито от тебе понятие...
думи за обич, за съвест, за симпатия...
думи празни, които от смисъл лиши -
думи, които си хвърлил на вятъра...
аз ще те изслушам мълчаливо докрая...
и попътен вятър с усмивка ще ти пожелая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не слушай празни обещания,недей да бъдеш мълчалива.Бъди ЩАСТЛИВААААА....
  • И аз така мисля, като Красимир Тенев - "по делата им ще ги познаете"! Но като не искаме да ги познаем! И като отлагаме истините за по-подходящи времена?! Хареса ми тази твоя директност! Прямота, която сама по себе си е поезия! - малко грапава като самородно злато, скрило в себе си безброй активи...
  • Връщам се, ама по друга пътека хайде малко проза, че тоя разказ седи недовършен вече бая време
    Благодарско, че се отбивате въпреки, че аз ви поизоставих
    Прегръщам ви, топлите ми сърцето!
  • Здравей,Вики.Или по-точно Виктоар.Къде се изгуби?Аз в момента съм си на Бяла Слатина.Напиши някой ред
  • Еми хайде,да помагаме да се връщаш по-честичко, то времето май всички ни притиска

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...