„Червено вино снощи пих...“

Робърт Бърнс

Когато съм тъжен,

и чашата с мене тъжи

и виното в нея

изглежда ми мътно.

Дори и на вкус е

коктейл от красиви лъжи,

същинска отрова –  

не гроздови глътки.

Но щом съм щастлив аз,

по-друго и виното става -

в кристалната чаша

не слънце проблясва,

а твойта усмивка -

свенлива, нежна, лукава:

със скрити искрици

във погледа ласкав....

Рубинен цветът е.

Твоите устни са също

и трепетни струни,

и алена страстност,

изгарящ са пламък,

и песен са разтърсваща...

...

Тъй както при Бърнс със

безсмъртната Ана...

Живодар  Душков