r_iva (Райна Иванова)
94 643
3.03.2023 г., 22:39 ч.

Безсмъртие 

  Поезия
334 4 5

Там бурите се вият в безжалостна игра.
Там тъмни вихри веят свирепо над снега.
Дърветата там стенат и плачат в тъмнина.
Вият, лутат се душите, в плен на вечността...
Загинали герои... Там, на Шипка под върха...

 

Студ слънцето закрива, обвива го в мъгла…
Там времето е спряло в забрава и тъга...

 

Днес облаците леко докосват се в снега.
Там слънцето изгряло искри от чистота.
Там сенките се стапят и чезнат в белота.
Сърцата ни там спират... Там скланяме глава,
за падналите мъртви, за нашата свобода...

 

Поклон!

3 март 2023 г.

© Райна Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели!
  • Поклон! Много е хувах стихът ти.
  • Да, наистина там времето е спряло и застинало в мига на тази битка на живот и смърт! Ще бъде ли признателен българския народ за свободата, извоювана с толкова много жертви от страна на Русия и българските опълченци. Трети март, донесъл свободата на България, дата, която много предатели искат да премахнат само защото е свързана с името на Русия! "О времена, о, нрави..."
  • "Студ слънцето закрива, обвива го в мъгла…
    Там времето е спряло в забрава и тъга..."

    Тук настръхнах! Времето там наистина е спряло и се опитваме да се потопим в него! В този ден празнуваме, но дано осъзнаваме какво наистина се е случило!
    Поздрав, Райне!
  • Много ми хареса! Браво, Райна!
Предложения
: ??:??