3.03.2023 г., 22:39

Безсмъртие

Поезия

663 4 5

Там бурите се вият в безжалостна игра.
Там тъмни вихри веят свирепо над снега.
Дърветата там стенат и плачат в тъмнина.
Вият, лутат се душите, в плен на вечността...
Загинали герои... Там, на Шипка под върха...

Студ слънцето закрива, обвива го в мъгла…
Там времето е спряло в забрава и тъга...

Днес облаците леко докосват се в снега.
Там слънцето изгряло искри от чистота.
Там сенките се стапят и чезнат в белота.
Сърцата ни там спират... Там скланяме глава,
за падналите мъртви, за нашата свобода...

Поклон!

3 март 2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

r_iva (Райна Иванова)

Благодаря ви, приятели!

2023-03-05T12:16:05+02:00
Violet_86 (Виолета)

Поклон! Много е хувах стихът ти.

2023-03-05T11:49:39+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Да, наистина там времето е спряло и застинало в мига на тази битка на живот и смърт! Ще бъде ли признателен българския народ за свободата, извоювана с толкова много жертви от страна на Русия и българските опълченци. Трети март, донесъл свободата на България, дата, която много предатели искат да премахнат само защото е свързана с името на Русия! "О времена, о, нрави..."

2023-03-05T10:19:08+02:00
Скитницa

"Студ слънцето закрива, обвива го в мъгла…
Там времето е спряло в забрава и тъга..."

Тук настръхнах! Времето там наистина е спряло и се опитваме да се потопим в него! В този ден празнуваме, но дано осъзнаваме какво наистина се е случило!
Поздрав, Райне!

2023-03-05T09:10:45+02:00
absent (Наташа Биразова)

Много ми хареса! Браво, Райна!

2023-03-04T11:08:33+02:00