Безстрастни размисли
Беззвучно неми гарваните грачат,
а глутниците нощем само вият.
Беззъби, думите след тях подскачат,
безсилни немощта им да изтрият.
Но даже вкупом, пръстите им сухи
не съумяват слънцето да скрият.
Сърцата все кънтят - от злоба кухи.
Лицата си с двуличието мият.
И от високото на низостта им
с аршина си не могат да ни мерят.
Повърхностна, прозира завистта им.
В студеният си храм сами треперят.
Жената на четиридесет е вино
на хлад лежало, бързо не напива.
Постелята не е безплатно кино,
избранник само в нея ще заспива.
Гьолове не е нужно да прескача,
тя може и през тях да преминава.
Прескокът си зависи от разкрача.
Талантът късокраки не признава!
Неведоми са пътищата земни
и ги намира, който ги разбира.
За истинските те са безпроблемни.
А вересиите? Тях Господ ги прибира!
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
