jollyroger (Коста Качев)
1543 16
22.09.2015 г., 21:45 ч.

Безсъние... 

  Поезия » Друга
373 0 7

 

 

Безсъние...

 

... а как да спиш, когато и Луната

в прозореца ти с клоните подрънва,

и стряска като с изстрели душата

ти с мислите на тази нощ безсънна!...

 

И всяка мисъл литва като птица,

но после в светлината омотана

от Вятърът в красива броеница,

поляга вън на лунната поляна...

 

... И орбита безумно-романтична

със лунна гравитация те грабва

с космичната си ярост те увлича

в такава нощ, върти и не отслабва...

 

... Но стига ти искрата да е жива

и стига светло да ти е в душата,

в такава нощ мечтаеш, не заспиваш-

от светлата тъга на самотата!...

 

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ееех, Майсторе, голямо удоволствие е твоето присъствие тук!
  • С Виолета. Харесах!
  • Красива самота!
  • Поезия, увличаща с космичната си ярост...
  • "И всяка мисъл литва като птица
    но после в светлината омотана
    от Вятърът в красива броеница,
    поляга вън на лунната поляна..."Това е безсъние,но май е време да полегнем...Поздрави и "стига светло да ти е в душата,"...
  • В една красива лунна нощ, изпълнена с копнеж и мечти, дори и самотата се приема като светла тъга...

    Позитивизъм и жизнелюбие внушаваш, Поете.
    Поздрави!
  • Доста е загадъчно..., и гравитацията и въртенето..., като се има в предвид, че лунната гравитация е доста слаба...!!!!!!
    "...И орбита безумно-романтична
    със лунна гравитация те грабва,
    с космичната си ярост те увлича
    в такава нощ, върти и не отслабва..."
Предложения
: ??:??