Безсъние...
Безсъние...
... а как да спиш, когато и Луната
в прозореца ти с клоните подрънва,
и стряска като с изстрели душата
ти с мислите на тази нощ безсънна!...
И всяка мисъл литва като птица,
но после в светлината омотана
от Вятърът в красива броеница,
поляга вън на лунната поляна...
... И орбита безумно-романтична
със лунна гравитация те грабва
с космичната си ярост те увлича
в такава нощ, върти и не отслабва...
... Но стига ти искрата да е жива
и стига светло да ти е в душата,
в такава нощ мечтаеш, не заспиваш-
от светлата тъга на самотата!...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
