15.02.2021 г., 18:25 ч.

Безсъние . 

  Поезия » Пейзажна
164 2 2

Безсъние...

 

... а как да спиш, когато и Луната

в прозореца ти с клоните подрънва,

и стряска като с изстрели душата

ти –  с мислите на тази нощ безсънна!...

 

И всяка мисъл литва като птица,

но после в светлината омотана

от Вятърът в красива броеница,

поляга вън на лунната поляна...

 

... И орбита безумно – романтична

със лунна гравитация те грабва,

с космичната си ярост те увлича

в такава нощ, върти и не отслабва...

 

... Но стига ти – „искрата„ да е жива

и стига светло да ти е в душата,

в такава нощ мечтаеш, не заспиваш:

– с разкошната тъга от Самотата!...   

 

При пълнолуние

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??