Безсъние .
Безсъние...
... а как да спиш, когато и Луната
в прозореца ти с клоните подрънва,
и стряска като с изстрели душата
ти – с мислите на тази нощ безсънна!...
И всяка мисъл литва като птица,
но после в светлината омотана
от Вятърът в красива броеница,
поляга вън на лунната поляна...
... И орбита безумно – романтична
със лунна гравитация те грабва,
с космичната си ярост те увлича
в такава нощ, върти и не отслабва...
... Но стига ти – „искрата„ да е жива
и стига светло да ти е в душата,
в такава нощ мечтаеш, не заспиваш:
– с разкошната тъга от Самотата!...
При пълнолуние
© Коста Качев All rights reserved.
