jollyroger (Коста Качев)
1543 16
21.09.2015 г., 11:37 ч.

Безсъние в лятна нощ... 

  Поезия » Философска
398 0 8

 

 

 

Безсъние в лятна нощ...

 

Във нощ, като видение разкошно,

звездите мигат в черното небе,

а мислите загадъчно-тревожно

налитат ми незнайно от къде...

 

Вървя и сам си шепна полугласно:

„там има ли за мен една звезда”,

а от Безброя полетя, угасна

навярно тя, със огнена следа...

 

... Защо звездите властно ни привличат

със тайнствената своя светлина?...

Достигат ли от бездните космични

послания до нашата Земя?...

 

Долавяме ли знаци от подобни

на земният ни Разум същества?...

И колко ли в пространствата огромни

пътуват, та не стигат за това?...

 

Навярно помним своето Зачатие-

кодирано, изчистено от страст

и всички сполетели ни проклятия

във векове изгубени за нас...

 

... Звездите със душите си говорят,

на някакъв си техен там език,

условно е понятието „горе”,

безкрайна Скоростта е всеки миг...*

 

Но може би сега в нощите летни

Мигът е тръгнал на обратен ход

и връща той, макар и мимолетни,

наченките на нашия Живот!...

 

... А там се вихрят яростни Вселени,

звезда се ражда с ореол красив,

съзвездията са неподредени

и жив е още споменът за Взрив...**

 

 

Коста Качев,

в една лятна нощ

                                                              

  • Скоростта управлява Вселената. Времето

    и Пространството са относителни.

    **Големият взрив преди 13.5 милиарда години

    е създал Вселената, Пространството и Времето. След

    милиарди години всичко отново ще изчезне, но

    Разумът ни не може да осмисли това!...

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Безкрайна скоростта е всеки миг и... Поезията...
  • Ще коментирам със стих
    Звезди
    Настъпва нощ, разстила тишина
    звезди просветват , гонят се със метеорите
    понякога откъсва се една, изгаря като факла
    и… играта продължава.
    Не зная имат ли очи?
    И виждат ли ни долу на земята?
    Защо ли свързваме ги с нашите съдби
    едва когато видим как догарят.
    Блещукат като светещи очи
    примамват ни, със любовта ги свързваме
    недостижимите неща, със собствен чар
    желана са, бленувана награда.
    И всеки иска сам да е звезда
    да помнят името му, някой да напише
    поема за живота му…Ех, суета…
    звездите просто… много са далече…
  • Мъдра и красива поезия!
    Моите почитания, Поете!
  • Прекрасно и мъдро...!!!
    "Защо звездите властно ни привличат
    със тайнствената своя светлина...
    Достигат ли от бездните космични
    послания до нашата Земя..."
  • Само какви прашинки сме във Вселената! И наистина не можем да осмислим това. Космическа поезия!
  • Да, наистина разкошен стих! И изпълнен с размисли! Поздрави!
  • Въздействащ и замислящ стих! Толкова много ми хареса, че не мисля да го коментирам, а да му се наслада отново!
    Поздравления от мен!
  • Уникално,великолепно и неповторимо!
    Както всеки път,словата
    Ви се леят като из ведро
    и люлеят сетивата
    на едно по-високо ниво!
Предложения
: ??:??