Безучастни
Безлюден град, безлюдни булеварди
и стряскаща злокобна тишина,
останки от военни барикади
и задушаващият полъх на смъртта.
Разкъсани парчета от медали,
велики сгради станали на прах.
Безброй години еволюция предали,
за да постигнем безконечен крах.
Лица на хора изгубили надежда
и молещи за малко светлина
и там самотен просяк със табелка
"добре дошли във края на света".
Кошмарен сън... повтарям си с надежда,
ще мога някакси това да променя,
но сам човек света не пренарежда
и като всички си оставам пак в съня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
Все така хубаво да пишеш
