Безучастни

Poetry » Civic

1.5K 1 6

Безлюден град, безлюдни булеварди

и стряскаща злокобна тишина,

останки от военни барикади

и задушаващият полъх на смъртта.

Разкъсани парчета от медали,

велики сгради станали на прах.

Безброй години еволюция предали,

за да постигнем безконечен крах.

Лица на хора изгубили надежда

и молещи за малко светлина

и там самотен просяк със табелка

"добре дошли във края на света".

Кошмарен сън... повтарям си с надежда,

ще мога някакси това да променя,

но сам човек света не пренарежда

и като всички си оставам пак в съня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aml_82 (Ивето)

ИМаш талантливо пероВсе така хубаво да пишешПоздрави

2008-10-05T14:18:51+03:00
IceMoon (Виктория Минева)

Чудесен и реален стих. Философски е, но дано има нужното въздействие за някои неща...

2008-10-02T21:54:38+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно ми стана...за жалост...много истинско...
харесах философията на този стих...с обич, Нааталия...

2008-10-02T21:50:55+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Чудесен стих!
Браво, Наталия!
Но всяка промяна започва от отделната личност.
Ако всеки промени нищо мъничко в себе си към добро, то ще принудим и обстоятелствата да се променят!
Прегръдка от мен!

2008-10-02T12:55:52+03:00
Harlequin (Ивайло Динков)

Много хубаво казани истини, но...
И сам воинът е воин. Стига да започне с промяна на самия себе си

2008-10-01T21:09:17+03:00