Измъченост,
в пепелника на масата скрита...
в протегната бяла ръка -
черни призраци в хората скрити...
Тъмнина...
и безумност,
... и може би малко тъга,
в пустотата на човешката същност!
Безличност, родена от грозна омраза,
двуличност, родена от лъжливи сълзи...
измислена в твоята завист,
... Уви!
И накрая усмивка,
пропита с лъжи,
и сълзи,
и омраза...
В тишината боли...
© Диана Димитрова Всички права запазени