Oct 25, 2007, 10:05 AM

Безумност

  Poetry
707 0 8

Измъченост,

в пепелника на масата скрита...
в протегната бяла ръка -

черни призраци в хората скрити...

Тъмнина...
и безумност,
... и може би малко тъга,

в пустотата на човешката същност!

Безличност, родена от грозна омраза,
двуличност, родена от лъжливи сълзи...
измислена в твоята завист,

 

... Уви!
И накрая усмивка,
пропита с лъжи,

                             и сълзи,
                                           и омраза...

В тишината боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...