Oct 25, 2007, 10:05 AM

Безумност

  Poetry
715 0 8

Измъченост,

в пепелника на масата скрита...
в протегната бяла ръка -

черни призраци в хората скрити...

Тъмнина...
и безумност,
... и може би малко тъга,

в пустотата на човешката същност!

Безличност, родена от грозна омраза,
двуличност, родена от лъжливи сълзи...
измислена в твоята завист,

 

... Уви!
И накрая усмивка,
пропита с лъжи,

                             и сълзи,
                                           и омраза...

В тишината боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...