7.02.2013 г., 17:52

Безусетни копнежи

1.3K 0 5

Стъкълца от измислени призми

и препятствия, много препятствия...

Във Очите ни Вятър навлиза

и прикрива следите от Бягствата...

 

Неудобните нежности дразнят

и се втурват копнежи от истини,

а Очите дали ще запазят

оня тънък мирис на мислите?

 

Или пак ще чертаем прозрения,

дето никога няма да станат -

вън ръми и угасват презрения,

но трапчинки от трепети... падат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Недялко Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...