Стъкълца от измислени призми
и препятствия, много препятствия...
Във Очите ни Вятър навлиза
и прикрива следите от Бягствата...
Неудобните нежности дразнят
и се втурват копнежи от истини,
а Очите дали ще запазят
оня тънък мирис на мислите?
Или пак ще чертаем прозрения,
дето никога няма да станат -
вън ръми и угасват презрения,
но трапчинки от трепети... падат...
© Недялко Колев Всички права запазени