djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
5.06.2015 г., 20:44 ч.

Безутешно 

  Поезия » Друга
1855 2 34

Рожбице бащина, обич най-свидна,
радост в сърцето му, първа.
Толкова рано детенце замина...
Черната смърт те прегърна.

 

Облакът тъмен в дома ни надвисна.
Свършиха всичките празници.
Болката нокти e впила и стиска,
празно в душите е, празно...

 

Татко ти ден и нощ гледа небето,
чака те, знак да му пратиш.
"Грях ли извърших, та взе ми детето?
Боже..." И тихичко плаче.

 

Расла без майчина нежност и ласка,
исках да бъда за тебе
обич, утеха, скут топъл и щастие.
Нямахме... нямахме време.     

 

Капят сълзите ни днес безутешни,
кървави, тежки, оловни.
Вече единствено там ще се срещаме -
в сънища, снимки и спомени.

 

                                                                                                    ... в памет на Рали

© Жанет Велкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Без думи. Не мога да си представя какво е да се изпита подобна ужасяваща болка, очевидно си изключително силна жена! Непозната съм, но все пак знай, че те подкрепям, както и всички останали тук. Макар и непознати - мислено и искрено прегръщащи те!
  • Джу, тя иска да се усмихвате, повярвай ми... Не се чувствайте виновни че сте живи. Обратно научете се да цените всеки един миг прекаран заедно, да не го пропускате, защото... защото не знаете до кога ще продължи. Много много ми се иска да върнеш усмивката, ама не защото ми липсват стиховете ти /липсват ми - факт!/ а заради теб, заради децата ти, заради нея дори.
  • Благодаря ви мили мои, на всички, от цялото си сърце! Ще ми се да го заключа това стихотворение, но не мога...
    Опитвам се да се върна към живота, заради всичките ми други деца.
    Когато се усмихна я моля всеки път да ми прости, че го правя, простете ми и вие.
    Няма как да спреш там, където ти се иска. Сълзите пресъхват, болката си остава завинаги, носиш си кръста и крачиш напред, някак си...
  • Мила Жанет, каквото и да ти кажа, няма да мога да ти върна рожбицата, нито да ти отнема болката.
    Ти си го казала и написала достатъчно силно.
    Нека Господ ти дава сили.Поклон пред теб и нейната светла памет!
    Прегръщам те...
  • Жанет,на земята няма дума,която може да изрази скръбта ти и болката,която се е загнездила в сърцето ти,но мога само силно,приятелски и топло, да те прегърна и да попия поне част от сълзите ти!Съболезнования от цялото ми същество!Поклон!
  • Тук няма какво да се каже...
  • Джу , не изчезвай! В поезията ти има толкова живот,колкото не подозираш! Чакам те да се върнеш- ти си от малкото , заради които ме има в този сайт- съжалявам ..
  • Знам, че мъката ти е безкрайна, да бих могъл, да ти отнема поне малка част от нея!
  • Миличка... Слаби са думите!
    Светла да е паметта на звездичката ви!
  • Навярно Тя е била прекалено добра за този свят - нали казват - Господ си прибира най-напред добрите! Прегръщам те, Джу! Още веднъж - бъди силна!
  • Усетих болката... Кураж.
  • Жанет, преглъщам трудно нечовешката ти мъка...Изпращам ти искрените си съболезнования... Прегръщам кървящото ти от непрежалимата загуба сърце...
  • Кураж!
  • Огромна болка е... Съжалявам, съжалявам, че ви се случва, Жани.
  • Останах като попарен, Жани...
    Приеми моето искрено съчувствие!
  • Съболезнования за голямата ви загуба! Прегръщам те с цялото си сърце!
  • Думите са безсилни пред болката и скръбта. Приеми моите съболезнования Жанет, друго не мога да кажа!
  • .......
    Не знам какво да кажа... Съжалявам много. Прегръщам те.
  • Съболезнования.........
  • Нямахме... нямахме време.
    съболезнования!
  • Мълча...с мъка...
  • Сърдечни съболезнования, Джу...
  • С Вас! Съболезнования...
  • Прегръдка и от мен.....
  • Думите след такава новина са излишни и банални.
    Моите съболезнования, Жанет!
    Целият стих е една дълбока кървяща рана!
  • Приеми и моите съболезнования, Жанет.
    И Бог да ти дава сили.
    Поклон!
  • Джууууу.......обичаме те мила!
  • Жани, приеми моите съболезнования...
  • Джу, скъпа!Мисля за вас!Повече няма какво.
  • Джу, болката може да усети само този, който е преживял същото. Всички останали можем само да ви прегърнем, да пожелаем да намерите сили да продължите живота си пълноценно заради самата нея, заради вас, заради другите деца. Прегръдки...
    За първ път няма да оценя твой стих, ненормално, нелогично ми се струва гласуване под нечия болка...
  • djudjii (Жанет Велкова), каквото и да кажем не ще съумеем да направим нищо, ще се вбесим на нашето безсилие...но всички ние, които сме с теб сега, знаем дълбоко, че това щеше да бъде така:
    "Расла без майчина нежност и ласка,
    исках да бъда за тебе
    обич, утеха, скут топъл и щастие."
  • Моите искрени съболезнования, Джу! С всеки може да се случи такова нещастие и само Бог може да ни опази или утеши. Както написа много точно в едно свое стихотворение моят приятел и поет Любомир Захариев:

    "Един единствен мъртъв за някого е струвал всичко!"

    Това обаче в пълна мяра го осъзнават само потърпевшите.
  • Любима, знаеш колко хора попари новината...
    Тук ще кажа отново само: Дълбоки съболезнования!
Предложения
: ??:??