Безутешно
Рожбице бащина, обич най-свидна,
радост в сърцето му, първа.
Толкова рано детенце замина...
Черната смърт те прегърна.
Облакът тъмен в дома ни надвисна.
Свършиха всичките празници.
Болката нокти e впила и стиска,
празно в душите е, празно...
Татко ти ден и нощ гледа небето,
чака те, знак да му пратиш.
"Грях ли извърших, та взе ми детето?
Боже..." И тихичко плаче.
Расла без майчина нежност и ласка,
исках да бъда за тебе
обич, утеха, скут топъл и щастие.
Нямахме... нямахме време.
Капят сълзите ни днес безутешни,
кървави, тежки, оловни.
Вече единствено там ще се срещаме -
в сънища, снимки и спомени.
... в памет на Рали
© Жанет Велкова All rights reserved.
