22.11.2025 г., 11:15  

Безвъзвратно

330 7 11

Безвъзвратно

 

Да се видим отново ли? Искаш очите ми

да се впиват до болка, да горят, да мълчат.

И без теб отминават забързани дните ми,

а годините вече все по-силно личат.

 

Да се видим по тъмно ли? Искаш ръцете ми

да се вплитат и търсят с много нежност и плам.

Не, не мога, душата щом трябва вземете ми,

но повторно не мога тази обич да дам.

 

Да се видим? Раздялата с други ли случи се?

А не беше ли грешка с теб да търсим вина?

Всяка болка урок е и от погледи уча се

и неволно отпивам от горчиви вина.

 

Да се видим? Нима си забравил раздялата?

Как изтриваш купчина непризнати злини?

“Любовта” помежду ни я помня аз – цялата.

Сякаш в минал живот каза ти: Остани!

 

 

 

 

Стихотворението е участник в десетия юбилеен поетичен конкурс "Есенни щурци", 2025 г. Участвали са общо 127 автори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...