dansyto (Данаил Таков)
816 3638
4.01.2020 г., 7:40 ч.

Безводие 

  Поезия
542 5 8

Безводна бе годината и глуха

за воплите на хора оскотели.

Кога ще се намери зрънце тука,

че сетне плодове да има зрели?!

 

От слънцето жаравено горяха,

разцъфналите цветове напролет.

Без време им опадаха листата

и птиците поеха в грешен полет.

 

Да търсят езерата пълноводни

на други, непокварени пейзажи.

А ние газим в локвите отровни

и никой даже думичка не казва.

 

Отдавна изпариха се душите –

сърцата блъскат, вени ще избият.

В безводието, сред калта са впити,

последните надежди, да запият!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Дени, Ели, Пепи, Юри, Марианка, АнгелчеМариела, Наде, Роси! Безводието е в душите и на много хора, за жалост! Бъдете здрави и все така готини!
  • Много въздействащ стих, Дани! С напукани от сушата души, прегазваме чистите потоци с кални крака...Поздравления!
  • Силно! Много!
  • 😢 😢 😢
  • Младите птици отлетяха, старите останаха в локвите! Силно е!
  • Молебен за дъжд - прекрасен! "последните надежди да запият!"
  • Силно и въздействащо! Изворът на живот е отровен! Поздравления, Дани!
  • Поздравявам те, Дани. Чудесно е.
Предложения
: ??:??