Безводие
Безводна бе годината и глуха
за воплите на хора оскотели.
Кога ще се намери зрънце тука,
че сетне плодове да има зрели?!
От слънцето жаравено горяха,
разцъфналите цветове напролет.
Без време им опадаха листата
и птиците поеха в грешен полет.
Да търсят езерата пълноводни
на други, непокварени пейзажи.
А ние газим в локвите отровни
и никой даже думичка не казва.
Отдавна изпариха се душите –
сърцата блъскат, вени ще избият.
В безводието, сред калта са впити,
последните надежди, да запият!
© Данаил Таков All rights reserved.
