БЕЗВРЕМИЕ...
... Безплодни опити да галиш нежно
оставят празна диря, щом ме докосваш,
окаменели устни, самотно-ненапити...
застинали са в хлад, безмилостно жигосващ!!!
И ледените пръски, бодящи във очите,
по кожата ми дращят в ритъм неуморно...
Надежди празни... оскотели от сълзите,
погубени във нищото... угасват бавно...
Препускат мислите във хаоса на дните,
превърнали съня ми във безвремие,
осъдени, мечтите чезнат с вятъра...
застинали греховно в жалко суеверие!!!...
И шеметните страсти, отдавна отшумели,
бродират със самотност последния си шев,
нашепват агонийно строфите финални...
извайват болката в пустинния релеф...
А истини незнайни, в пороя разпилени,
разпъват ме в догадки... ограбват сетива,
изкупват без начало частиците ранени,
греха и суетата със последната сълза...
.......
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
