16.07.2007 г., 12:04 ч.

БЕЗВРЕМИЕ... 

  Поезия
878 0 15
 

... Безплодни опити да галиш нежно

оставят празна диря, щом ме докосваш,

окаменели устни, самотно-ненапити...

застинали са в хлад, безмилостно жигосващ!!!

И ледените пръски, бодящи във очите,

по кожата ми дращят в ритъм неуморно...

Надежди празни... оскотели от сълзите,

погубени във нищото... угасват бавно...

Препускат мислите във хаоса на дните,

превърнали съня ми във безвремие,

осъдени, мечтите чезнат с вятъра...

застинали греховно в жалко суеверие!!!...

И шеметните страсти, отдавна отшумели,

бродират със самотност последния си шев,
нашепват агонийно строфите финални...

извайват болката в пустинния релеф...

А истини незнайни, в пороя разпилени,

разпъват ме в догадки... ограбват сетива,

изкупват без начало частиците ранени,

греха и суетата със последната сълза...

.......

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??