Беззвездно
Лека нощ, любов,
но лека ли ще е нощта?
Със тихи букви тъжно пишеш
един тъй чист и нежен благослов...
А моята душа е тъмна и жестока
и всеки ден се пита що е то любов,
и ниже тежки сълзи върху небосвода,
оплакваща нечут навреме Божи зов.
А ти, любов, тъжиш под грешен камък,
положил изморено тяло, кърпено с мечти
и тез мечти ми бяха построили замък,
но аз изпуснах неговите ключове, уви...
Защото аз съм просто Ева
и не бива! Трябва да платя!
И твойта прошка не ми стига,
за да обичам, бъда и летя!
Прости, любов... Сега заспивай, свиден,
и мигли отпусни в беззвездното 'не може'.
Минавам боса през безцветната градина
и тихо те обичам, отдалеч, във скута Божи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
