Лека нощ, любов,

но лека ли ще е нощта?

Със тихи букви тъжно пишеш

един тъй чист и нежен благослов...

А моята душа е тъмна и жестока

и всеки ден се пита що е то любов,

и ниже тежки сълзи върху небосвода,

оплакваща нечут навреме Божи зов.

А ти, любов, тъжиш под грешен камък,

положил изморено тяло, кърпено с мечти

и тез мечти ми бяха построили замък,

но аз изпуснах неговите ключове, уви...

Защото аз съм просто Ева

и не бива! Трябва да платя!

И твойта прошка не ми стига,

за да обичам, бъда и летя!

Прости, любов... Сега заспивай, свиден,

и мигли отпусни в беззвездното 'не може'.

Минавам боса през безцветната градина

и тихо те обичам, отдалеч, във скута Божи.