9.04.2007 г., 15:40

БИХ ТРЪГНАЛА...

833 0 8
 

Който иска да бъде враг на жената,

Направо си слага главата в торбата.

Няма да питам за чуждото мнение,

Дано Бог помага да взема решение.


Омръзна ми да съм слаба, нерешителна,

Да понасям физиономията презрителна.

Трябва вече нещо да предприема

И в неизвестната посока да поема.

                       

Не мога да бъда зла и отмъстителна,

Защото душата ми е  чувствителна.

Но много съм огорчена от тая обида

и тихо, и кротко от тук ще си отида.


Страхувам се безкрай от неизвестността

И ако не ме подпираше и болестта -

Нека ме корят за бягство и грях -

Отдавна бих тръгнала. Защо не умрях?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря на всички!Вече не му мисля. Бог ми даде сила и взех решението.
  • Щом толкова му мислиш,значи не си авантюристка.На всеки май понякога му е идвало до гуша.Направи каквото ти идва отвътре.Ако беше зла и отмъстителна,нямаше толкова да му мислиш.Браво за стиха!Искрен е.
  • Който иска да бъде враг на жената,
    Направо си слага главата в торбата.

    То само глупаците не го знаят! Аз затова ви се подмазвам винаги! С думи и щрихи!
    А за останалото не мисли, за да не те обсеби! Сериозно! Изпиталсъм го на практика и води до прекрасни резултати. Питай близките ми! Поздрави!
  • Не се страхувай Нели!
    Дерзай!
    Много ми харесва!
  • Браво Нели!
    Решението е единствено твое,просто се зареди с вяра,пък Бог си знае работата!
    Ние с ме с теб!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...