23.07.2008 г., 1:05

Била ли си...

1.2K 0 3
"Била ли си обречена?" -
попита ме веднъж...
А аз ти казах, че животът ми е като нежно цвете
под проливен дъжд.
"Била ли си щастлива?" -
прошепна ми бе дъх...
А аз ти казах, че приветствам самотата като в знойно лято
есенния лъх.
"Била ли си различна?" -
погали ме с очи...
А аз ти казах, че винаги като ураган във мен
проливен дъжд вали.
"Била ли си ранена?" -
докосна ме с ръка...
А аз ти казах, че на място на сърцето ми тупни
рана по-голяма от света.
"Била ли си обичана?" -
не се стърпя...
А аз ти казах, да... но времето отнеми и
тази мъничка тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Димчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...