Била ли си...
попита ме веднъж...А аз ти казах, че животът ми е като нежно цвете
под проливен дъжд."Била ли си щастлива?" -
прошепна ми бе дъх...А аз ти казах, че приветствам самотата като в знойно лято
есенния лъх."Била ли си различна?" -
погали ме с очи...А аз ти казах, че винаги като ураган във мен
проливен дъжд вали."Била ли си ранена?" -
докосна ме с ръка...А аз ти казах, че на място на сърцето ми тупни
рана по-голяма от света."Била ли си обичана?" -
не се стърпя...А аз ти казах, да... но времето отнеми и
тази мъничка тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Димчева Всички права запазени