Там-там, трака-трака –
сам е там във влака. Чака
онзи с хапчетата зад тезгяха.
Весел, луд. И ръкомаха.
- Я ела с билет „Късмет“,
бягай от онази смет,
стига глупости, болежки,
слагам край на дните тежки!
Качвам се.
Потеглям.
Сън.
Смърт.
Танцувам.
Като пън.
Няма вътре, няма вън:
Нито роза,
нито трън!
© Емил Всички права запазени