20.06.2019 г., 17:31

Биография

735 2 3

Все мислех, че главата на Есенин

покрита е с божествен ореол.

А то излезе, че е бил по-земен

от скитника - самотен, но и гол.

 

Все мислех, че стихът му е безценен,

широк е като руски тъмен лес.

А то какво излиза? Че Есенин

загадка за критиците е днес.

 

Съвсем случайно четох го във превод

и нищо нечовешко не открих.

Есенин, братко, толкова за тебе!

Оставаш във ума ми като стих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...