Все мислех, че главата на Есенин
покрита е с божествен ореол.
А то излезе, че е бил по-земен
от скитника - самотен, но и гол.
Все мислех, че стихът му е безценен,
широк е като руски тъмен лес.
А то какво излиза? Че Есенин
загадка за критиците е днес.
Съвсем случайно четох го във превод
и нищо нечовешко не открих.
Есенин, братко, толкова за тебе!
Оставаш във ума ми като стих.