Все мислех, че главата на Есенин
покрита е с божествен ореол.
А то излезе, че е бил по-земен
от скитника - самотен, но и гол.
Все мислех, че стихът му е безценен,
широк е като руски тъмен лес.
А то какво излиза? Че Есенин
загадка за критиците е днес.
Съвсем случайно четох го във превод
и нищо нечовешко не открих.
Есенин, братко, толкова за тебе!
Оставаш във ума ми като стих.
© Елия All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
