13.11.2023 г., 6:06

Бисерни сълзи

731 2 4

Преди да падна аз сразена

от тежки думи - клевети...

песъчинка златна скътах

в душата... а сълзите ми

обвиха я във седеф...!

Не се оплаквам - няма да го сторя

по- пътят трънен все така вървя

а тръните докосвам ги със обич

и разцъфтяват приказни цветя...

Но стъпките все по тихичко се чуват

и засипва вятъра вярната след...!

Сега е друго време и епохата е друга

рухва до основи старият свят...

а новата пътека все напред ме води

изпъстрена е със звезден благослов!

Сега е друго време - извисяваме душите

прощаваме думи тежки - клевети...

А душата  - искрица вярна в мрака

разпръсква огнени искрици...

към извора на нови знания ни води

и към нови светли хоризонти...

И утрото магически ни буди

събрало най - лъчезарните лъчи

и златни кристални отблясъци

ни докосват за ново начало...

И ето виж светът - блести в позлата

и позлатява душите ни човешки...

И толкова много любов в сърцето

си имам...Обичам този свят

и ще го пазя в най - чистата сълза

на новото ни време...А душата ми

бисерни сълзици рони - блестят

в мрака под луните лъчи на времето...

Което е тук и сега...! Златна песъчинка

обвита в седеф и вътрешен мир...!

 

10.10.2023г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за топлината и хубавите коментари!
  • Душата - "Златна песъчинка обвита в седеф и вътрешен мир...!".
    Един паметен образ, потопен в светлина и оптимизъм.
    Поздравявам те за въздействащия позитивен стих, Катя. Изцяло твой патент!
  • Много ми хареса, Кате!
  • Хареса ми, Катя! Поздравявам те!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...