13.11.2023 г., 6:06

Бисерни сълзи

705 2 4

Преди да падна аз сразена

от тежки думи - клевети...

песъчинка златна скътах

в душата... а сълзите ми

обвиха я във седеф...!

Не се оплаквам - няма да го сторя

по- пътят трънен все така вървя

а тръните докосвам ги със обич

и разцъфтяват приказни цветя...

Но стъпките все по тихичко се чуват

и засипва вятъра вярната след...!

Сега е друго време и епохата е друга

рухва до основи старият свят...

а новата пътека все напред ме води

изпъстрена е със звезден благослов!

Сега е друго време - извисяваме душите

прощаваме думи тежки - клевети...

А душата  - искрица вярна в мрака

разпръсква огнени искрици...

към извора на нови знания ни води

и към нови светли хоризонти...

И утрото магически ни буди

събрало най - лъчезарните лъчи

и златни кристални отблясъци

ни докосват за ново начало...

И ето виж светът - блести в позлата

и позлатява душите ни човешки...

И толкова много любов в сърцето

си имам...Обичам този свят

и ще го пазя в най - чистата сълза

на новото ни време...А душата ми

бисерни сълзици рони - блестят

в мрака под луните лъчи на времето...

Което е тук и сега...! Златна песъчинка

обвита в седеф и вътрешен мир...!

 

10.10.2023г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за топлината и хубавите коментари!
  • Душата - "Златна песъчинка обвита в седеф и вътрешен мир...!".
    Един паметен образ, потопен в светлина и оптимизъм.
    Поздравявам те за въздействащия позитивен стих, Катя. Изцяло твой патент!
  • Много ми хареса, Кате!
  • Хареса ми, Катя! Поздравявам те!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...