Преди да падна аз сразена
от тежки думи - клевети...
песъчинка златна скътах
в душата... а сълзите ми
обвиха я във седеф...!
Не се оплаквам - няма да го сторя
по- пътят трънен все така вървя
а тръните докосвам ги със обич
и разцъфтяват приказни цветя...
Но стъпките все по тихичко се чуват
и засипва вятъра вярната след...!
Сега е друго време и епохата е друга ...