Битие

2.12.2023 г., 22:07 ч.

Поезия

510 0 4

Не си ми дал причина да остана,
когато бях единствена и твоя.
Сърцето ми разцъфна като рана
на хоризонта зад завоя.

И толкова променлив и себичен
не бях те виждала до днеска.
Изтри се моята лиричност
и заприлича на гротеска.

Не стихове, остави изненади
и строфи, във които липсваш трайно.
Или обратно – в същия порядък,
в едната безнадеждна тайна.

Отидох си! А ти – не съжалявай.
Такава е целта на битието,
което и разделя, и сдвоява...
Но никога съвместно двете!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.