Битие
Не си ми дал причина да остана,
когато бях единствена и твоя.
Сърцето ми разцъфна като рана
на хоризонта зад завоя.
И толкова променлив и себичен
не бях те виждала до днеска.
Изтри се моята лиричност
и заприлича на гротеска.
Не стихове, остави изненади
и строфи, във които липсваш трайно.
Или обратно – в същия порядък,
в едната безнадеждна тайна.
Отидох си! А ти – не съжалявай.
Такава е целта на битието,
което и разделя, и сдвоява...
Но никога съвместно двете!
© Елия All rights reserved.
