31.05.2007 г., 20:44

БИТКА

1K 0 3
 

                            Б  И  Т  К  А


                  Безгрижието и покоя

                  не са за моята душа.

                  Аз искам да дочувам воя

                  на борещата се вълна.


                  Аз искам вихъра да гоня

                  и властно да го покоря.

                  Сълзи от страх не ще пророня,

                  дори с прекършени крила.


                  Попътен вятър аз не искам,

                  ще водя кораба сама.

                  Не търся бряг и слънчев пристан,

                  аз следвам своята съдба.


                 И зная, присмехи ще има,

                 ще има укори и гняв,

                 но аз през битката  ще мина,

                 надвила земния си страх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тонка Янакиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...