Б И Т К А
Безгрижието и покоя
не са за моята душа.
Аз искам да дочувам воя
на борещата се вълна.
Аз искам вихъра да гоня
и властно да го покоря.
Сълзи от страх не ще пророня,
дори с прекършени крила.
Попътен вятър аз не искам,
ще водя кораба сама.
Не търся бряг и слънчев пристан,
аз следвам своята съдба.
И зная, присмехи ще има,
ще има укори и гняв,
но аз през битката ще мина,
надвила земния си страх.
© Тонка Янакиева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
