May 31, 2007, 8:44 PM

БИТКА

  Poetry
1K 0 3
 

                            Б  И  Т  К  А


                  Безгрижието и покоя

                  не са за моята душа.

                  Аз искам да дочувам воя

                  на борещата се вълна.


                  Аз искам вихъра да гоня

                  и властно да го покоря.

                  Сълзи от страх не ще пророня,

                  дори с прекършени крила.


                  Попътен вятър аз не искам,

                  ще водя кораба сама.

                  Не търся бряг и слънчев пристан,

                  аз следвам своята съдба.


                 И зная, присмехи ще има,

                 ще има укори и гняв,

                 но аз през битката  ще мина,

                 надвила земния си страх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тонка Янакиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...