Бивалици
Вижте го на клип
http://www.youtube.com/watch?v=PWWuB2YgadA
Разказват времената стари –
живели някакви си твари,
себични били, разнолики
и чувствали се най-велики.
И всеки ден, и всяка нощ
събирали огромна мощ
и ето, че веднъж решили
с Природата да мерят сили.
Земята ги предупредила –
раздрусала ги с малка сила,
но тварите не я разбрали –
пак чувствали се господари.
От яд небето се вбесило
и плътно Слънцето закрило,
и бълвало нашир и длъж
светкавици и град, и дъжд.
Земята пък не издържала,
развихрила се, развилняла –
с вулкани, пепел, лава, дим
изчистила ги до един.
Но за живот Земя тъжила
и ето - пак го сътворила
и уж Човекът – божи дар,
но пак се чувства господар.
Сече гори, морета свързва,
със ток живота си обвързва,
дели ядра и ги събира
и уж така еволюира.
И пак себичен, разнолик –
така се чувства по-велик,
с компютри прави нов живот
и мери силите си с Бог.
Небето пак се натъжи,
отново Слънцето закри,
забълва пак нашир и длъж
светкавици и град, и дъжд.
И страницата се затваря –
историята се повтаря,
и мисля си – „ Дали Земята
се готви вече за разплата?”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тоти Всички права запазени
