toti5 (Тоти)
7 98
Nov 13, 2010, 6:24 PM

Бивалици 

  Poetry » Other
706 0 3

Вижте го на клип

http://www.youtube.com/watch?v=PWWuB2YgadA

 

 

Разказват времената стари –

живели някакви си твари,

себични били, разнолики

и чувствали се най-велики.

 

И всеки ден, и всяка нощ

събирали огромна мощ

и ето, че веднъж решили

с Природата да мерят сили.

 

Земята ги предупредила –

раздрусала ги с малка сила,

но тварите не я разбрали –

пак чувствали се господари.

 

От яд небето се вбесило

и плътно Слънцето закрило,

и бълвало нашир и длъж

светкавици и град, и дъжд.

 

Земята пък не издържала,

развихрила се, развилняла –

с вулкани, пепел, лава, дим

изчистила ги до един.

 

Но за живот Земя тъжила

и ето - пак го сътворила

и уж Човекът – божи дар,

но пак се чувства господар.

 

Сече гори, морета свързва,

със ток живота си обвързва,

дели ядра и ги събира

и уж така еволюира.

 

И пак себичен, разнолик –

така се чувства по-велик,

с компютри прави нов живот

и мери силите си с Бог.

 

Небето пак се натъжи,

отново Слънцето закри,

забълва пак нашир и длъж

светкавици и град, и дъжд.

 

И страницата се затваря –

историята се повтаря,

и мисля си – „ Дали Земята

се готви вече за разплата?”

 

 

 

© Тоти All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??