МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
989 4007
14.06.2024 г., 17:40 ч.

Блага дума 

  Поезия » За деца
213 0 7

Баба Сладкодумка

седна на раздумка

с пет добри съседки,

що плетат жилетки.

Първата – Неделя,

с бялата къделя,

с писано вретено,

с хурка натъкмена,

с поглед, скромно сведен,

преждата изпреде.

Втора – стрина Ганка,

я нави на гранки,

с куките в ръцете

сръчно я изплете.

Трета – стрина Недка,

новата жилетка

шие, украсява,

с копчета снабдява.

Следващата – Сия,

с парната ютия

бързо я изглади

и на баба даде.

А пък стрина Кица

завъртя мекици

с топли наденички

и почерпи всички.

Радост в одаята,

шум из махалата –

шестата съседка,

на – и тя с жилетка!

Пролет пак на двора –

птички пеят, хора

тръгват на разходка

и мяучат котки.

Врабчо от перваза

зорко двора пази,

чака отзарана

баба да го храни.

Тя пък се захласна:

колко са прекрасни

стринините плетки!

Ах, каква кокетка!

Врабчо все се чуди –

баба се не труди,

нищичко не прави,

него тя забрави,

а сега – на сметка

с нова е жилетка.

Всички сръчни стрини –

сговорна дружина.

Трудят се, не спорят,

само тя – говори!

Вместо да се сърдят,

как плетат усърдно

нашите съседки –

що за чудна гледка!

Сякаш не приемат, 

че е друго време

и на вретената

минал занаятът –

днес за всеки има

дрехи в магазина.

Ех, врабче унило,

мъничко си, мило!

Аз узнах случайно

бабината тайна –

приказката блага

винаги помага,

в мол се не купува,

нищичко не струва.

Но без срок и дата,

по-скъпа от злато,

сто врати отваря –

тя безценен дар е!

 

Това е второто стихотворение, участвало в конкурса за детска поезия "Стоян Дринов" 2024 г. То не спечели награда.

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки във времето си. За тях сега е сложно – на стари години с новите технологии. Виждам ги всеки път пред банкоматите как молят някой по-млад да им помогне да изтеглят пари. За тях времето без ток и без интернет е "доброто старо време". Аз съм пък от "междинното поколение". Живяла съм и без интернет, и със. Интернет е голямо удобство, но наскоро ми се повреди телефонът и за мен беше стрес да се уча наново, защото новият е по-различен от предишния – с много повече екстри, но аз го приемам по-скоро като бреме. Прекалено бързо се развива всичко. Аз не мога и да плета, но и не бих живяла без ток. Но пък е хубаво да се знае как са живели те, а ние сме най-близо до тях, помним ги и можем да разкажем на тези, които вече няма да имат възможност директно да общуват с тях. Виждала съм и хурка, и стан – баба ги имаше. Баба вече я няма, но аз още помня вкуса на тулумското сирене, което тя правеше, и написах за него. Благодаря ви.
  • Дамм, да се чудиш как са оцелявали - без интернет, без телефон, без ток... какво да правиш, освен да плетеш Забавно и поучително!
  • Животът си е същият, какъвто винаги си е бил: голям и непознат. Ние сме сложните. 😊 Хареса ми, честито неспечелване!
  • Животът стана труден и сложен, затова. Благодаря!
  • Има доброта и лек хумор в стихотворението ти. Сега бабите само клюкарстват. Не са добронамерени и гледат лошо.
    Хареса ми. Като приказка е.
  • Те и жилетките вече не са това, което бяха 😃 Благодаря.
  • Мдаа... вълшебните бабини благи приказки вече ги няма. Всичко живо е забило нос в смартфони с емотикони, мързи ни да пишем а камо ли да слушаме.
Предложения
: ??:??