Блага дума
Баба Сладкодумка
седна на раздумка
с пет добри съседки,
що плетат жилетки.
Първата – Неделя,
с бялата къделя,
с писано вретено,
с хурка натъкмена,
с поглед, скромно сведен,
преждата изпреде.
Втора – стрина Ганка,
я нави на гранки,
с куките в ръцете
сръчно я изплете.
Трета – стрина Недка,
новата жилетка
шие, украсява,
с копчета снабдява.
Следващата – Сия,
с парната ютия
бързо я изглади
и на баба даде.
А пък стрина Кица
завъртя мекици
с топли наденички
и почерпи всички.
Радост в одаята,
шум из махалата –
шестата съседка,
на – и тя с жилетка!
Пролет пак на двора –
птички пеят, хора
тръгват на разходка
и мяучат котки.
Врабчо от перваза
зорко двора пази,
чака отзарана
баба да го храни.
Тя пък се захласна:
колко са прекрасни
стринините плетки!
Ах, каква кокетка!
Врабчо все се чуди –
баба се не труди,
нищичко не прави,
него тя забрави,
а сега – на сметка
с нова е жилетка.
Всички сръчни стрини –
сговорна дружина.
Трудят се, не спорят,
само тя – говори!
Вместо да се сърдят,
как плетат усърдно
нашите съседки –
що за чудна гледка!
Сякаш не приемат,
че е друго време
и на вретената
минал занаятът –
днес за всеки има
дрехи в магазина.
Ех, врабче унило,
мъничко си, мило!
Аз узнах случайно
бабината тайна –
приказката блага
винаги помага,
в мол се не купува,
нищичко не струва.
Но без срок и дата,
по-скъпа от злато,
сто врати отваря –
тя безценен дар е!
Това е второто стихотворение, участвало в конкурса за детска поезия "Стоян Дринов" 2024 г. То не спечели награда.
© Мария Димитрова All rights reserved.
Забавно и поучително!
