Благодарност
Мила мамо, благодаря ти
за миналите спомени добри,
уют ми Ти създаде,
като Човек ме изгради и
с любов ме Ти дари.
Ти възпита ме
като Човек достоен,
да обичам, да се боря с несправедливия живот.
Как да забравя, моя майчице,
с колко грижи си ме ти отгледала
и колко сълзи за мен изплакала си.
Далеч от теб съм, много надалеч,
но спомените ми за теб
и бащината къща винаги изплуват.
Как искам в гълъб да се превърна,
да долетя при теб
и със сълзи на очи
да те прегърна.
Пред теб да коленича
и ръка за благодарност на тебе да целуна.
Ти ще ме погалиш плахо - зная,
а аз на колене ще кажа:
БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКО И ПРОСТИ МИ.
ОБИЧАМ ТЕ.
© Кирил Христов Всички права запазени