Благодаря
Вселената благо се усмихна,
подарък ми направи,
богиня страстно ме обикна,
душата ми нежно погали.
И хвръкнах аз във висините,
над света смърдящ летя,
щастлив за малко сред звездите,
преди да падна пак в калта.
Че помията обратно ме зове -
на грешник тъжната съдба,
но преди полетът да спре,
на богинята аз благодаря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс учо Всички права запазени

