Благодаря ти
Благодаря ти, мамо, че си ме родила!
За грижите, за многото безсънни нощи!
Сега безпомощна, на мене даваш сила
и ме съветваш, и ме вдъхновяваш още!
И чакаш, като майката на Дебелянов,
с набръчкана ръка очи си заслонила.
А аз се бавя и не идвам, все ме няма,
но ти очакваш търпелива, несломима.
Кога си дойда, като слънце засияваш
и бързаш да ми сложиш гозба на софрата.
В лицето ми се взираш и ме наблюдаваш,
за да откриеш там каква ми е съдбата.
Не съм аз нито гладна, нито жадна, мамо.
За ден, за два съм тук и тръгвам пак на път.
Децата като птици прелетни са само -
за миг долитат и отново отлетят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
