Благодаря ти, че си тръгна...
Благодаря ти много, че си тръгна!
(Ти си отиваше неизброими пъти.)
Неписаното нам не ни се сбъдна
и Слава, Богу! Беше скъпо...
Сега към евтиното се придържам.
Към страшните за теб, безкрили истини,
в които приказката ни трагично свършва
и няма вече да те доизмислям.
И няма вече да стоя на тъмно
или да дебна иззад ъгъла
за твоята любов, оскъдна -
като трохи за стар и болен гълъб...
Понеже някак си не ми се връзваше
да те обичам все по пълнолуние,
един ден взе, че ми омръзна
да бъда романтично влюбен.
И честно казано, възстановявам се.
Сърцето ми отново мърда.
Щастлив да бъда - се съмнявам,
но много ти благодаря, че тръгна!
©тихопат.
Данаил Антонов
28.07.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
