Благодаря ти много, че си тръгна!
(Ти си отиваше неизброими пъти.)
Неписаното нам не ни се сбъдна
и Слава, Богу! Беше скъпо...
Сега към евтиното се придържам.
Към страшните за теб, безкрили истини,
в които приказката ни трагично свършва
и няма вече да те доизмислям.
И няма вече да стоя на тъмно
или да дебна иззад ъгъла
за твоята любов, оскъдна -
като трохи за стар и болен гълъб... ...