Благодат
Юли гледа със своите хиляди черни очи
как по белия път отпътуват на лятото дните.
И животът, където е минал, почти не личи –
сякаш майстор-косач е погалил за миг равнините.
Пътят вие симида си бял и ухае на мед.
И пчелите висят над пръстта като огнени лампи.
Не успяла да спазя на времето благия ред,
аз празнувам в разгара на лятото мой Харалампий.
Ритуалът е толкова сладък, че малко горчи –
колко дълга ли, Боже, ще бъде човешката зима?
Дай ми сто слънчогледови зрели горещи очи,
за да видя, че другото лято мен пак ще ме има.
Дай ми меко и топло сърце от ронлив травертин,
за да може през него водата свободно да тича.
И когато осъмна без свода Ти огнено-син,
пак да мога полека да дишам и пак да обичам.
А сега продължавай – и юли ще бъде горещ!
Белорунният облак под Теб е така водоносен!
Продължавай прозрачния син водопад да предеш,
в който газят с такава наслада нозете ми боси.
Омотай ме в добрата, зелената, светла вода –
нека бъда вретеното бързо на юлската прежда.
Аз почти предусещам най-сладката в мен благодат –
да празнувам един само ден, но прелял от надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Цонева Всички права запазени
