Заплака пак душата ми,
а мислех я, че спи –
с болка я събудиха
измъчени мечти.
Не ти се сърдя
и не те коря...
Майчин благослов вземи
и тез ожидани слова
в истина ти превърни.
А във някой ден,
във някой хубав ден,
прага рóден прекрачи,
но не да тръгнеш пак навън,
а дóма да се върнеш ти.
© Николинка Русева Всички права запазени