Заплака пак душата ми,
а мислех я, че спи –
с болка я събудиха
измъчени мечти.
Не ти се сърдя
и не те коря...
Майчин благослов вземи
и тез ожидани слова
в истина ти превърни.
А във някой ден,
във някой хубав ден,
прага рóден прекрачи,
но не да тръгнеш пак навън,
а дóма да се върнеш ти.
© Николинка Русева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
