Дърво от птици на простора:
прибира се, гълчи стогласо,
Биньо Иванов
И светят капките стоглаво,
ламя зелена е дървото,
угаснало под слънце,
избухнало под облак –
само облак,
тъмно ли е днес
или студено слънце
март е –
посечената друга
слива
маха с корен под земята
расте надолу
пие влага
от мартеничката
без щъркел,
закичена на клона
на роза, още нецъфтяла.
Жълтурчетата
ли ще станат
глухарчета в тревата,
великденчета –
казва мама,
Великден е далече,
яйце
заровено не расне
под дървото.
Глухари тук не пеят,
как заглъхват
там, в горите
от виковете им
петлите
запейте
па дано простите,
когато будят ви
в нощѝте
месианско-селски
на виртуозите
ушите.
Стихотворението участва в Националния литературен конкурс за поезия “Биньо Иванов” 2024 и не спечели награда.
© Мария Димитрова Всички права запазени