29.05.2024 г., 8:04

Благовещение на двора

700 0 0

 Дърво от птици на простора:
прибира се, гълчи стогласо,

                      Биньо Иванов

 

И светят капките стоглаво,

ламя зелена е дървото,

угаснало под слънце,

избухнало под облак –

само облак,

тъмно ли е днес

или студено слънце

март е –

посечената друга

слива

маха с корен под земята

расте надолу

пие влага

от мартеничката

без щъркел,

закичена на клона

на роза, още нецъфтяла.

Жълтурчетата

ли ще станат

глухарчета в тревата,

великденчета –

казва мама,

Великден е далече,

яйце

заровено не расне

под дървото.

Глухари тук не пеят,

как заглъхват

там, в горите

от виковете им

петлите

запейте

па дано простите,

когато будят ви

в нощѝте

месианско-селски

на виртуозите

ушите.

 


 

Стихотворението участва в Националния литературен конкурс за поезия “Биньо Иванов” 2024 и не спечели награда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...