Дърво от птици на простора:
прибира се, гълчи стогласо,

                      Биньо Иванов

И светят капките стоглаво,

ламя зелена е дървото,

угаснало под слънце,

избухнало под облак –

само облак,

тъмно ли е днес

или студено слънце

март е –

посечената друга

слива

маха с корен под земята

расте надолу

пие влага

от мартеничката

без щъркел,

закичена на клона

на роза, още нецъфтяла.

Жълтурчетата

ли ще станат

глухарчета в тревата,

великденчета –

казва мама,

Великден е далече,

яйце

заровено не расне

под дървото.

Глухари тук не пеят,

как заглъхват

там, в горите

от виковете им

петлите

запейте

па дано простите,

когато будят ви

в нощѝте

месианско-селски

на виртуозите

ушите.

Стихотворението участва в Националния литературен конкурс за поезия “Биньо Иванов” 2024 и не спечели награда.